Хроника на една предизвестена смърт
Американският геолог Мериън Кинг Хъбърт пръв заприказва за " пика на петрола " - онази повратна точка, когато добивът и потреблението ще доближат върха, с цел да навлязат по-късно в необратим крах. Това бе през 50-те години; самият Хъбърт очакваше пикът да настъпи през 70-те. Днес, в ерата на възобновимите източници и електрическите коли, слуховете за гибелта на петрола към момента наподобяват мощно пресилени. През предходната година световното ползване бе малко под 97 милиона барела на ден. През 2040 ще е към този момент 105 милиона барела, най-малко съгласно прогнозите на Международната организация по енергетика.
Но все пак смяната витае във въздуха. МАЕ показва, че няколко фактора ще трансформират образа на световните енергийни системи: растежът на добива на петрол и газ в Съединени американски щати, внезапният спад на разноските при възобновимите енергийни източници, възходящата електрификация и все по-чистият и разнороден енергиен микс в Китай.
„ През идващите 25 години на растящите енергийни потребности на планетата ще отговорят преди всичко ВЕИ и природният газ, защото по-ниските разноски ще трансфорат слънчевата сила в най-евтиния източник на електричество “, предвижда отчетът на организацията.
Изглежда, и петролните колоси към този момент се готвят за бъдеще с по-чиста сила. Те са удвоили броя на придобиванията, вложенията в планове или дялове в рисков капитал през 2016 година (до 44, при 21 през 2015 г.). Данните са от изследване на Bloomberg New Energy Finance от края на октомври.
През последните 15 години тези корпорации похарчиха 6.2 милиарда $ за за дялове в компании за чиста сила. Секторът на чистата сила е привлякъл близо 290 милиарда $ през 2016 - внушителна сума, само че към момента оскъдна на фона на вложенията в нефт.
Какво е бъдещето на петролния пазар? Залез ли виждаме на хоризонта или краткотрайно заоблачаване? Трудно е да се отговори при толкоз незнайни: напъните на ОПЕК и Русия да балансират пазара, развиването на електрическите автомобили, както и непредвидимата политика на Доналд Тръмп най-много към климата.
Краят на господството на ОПЕК
„ Времето, когато ОПЕК можеше да диктува пазара, дефинитивно е завършило “, казва Юлиан Попов , бивш министър на околната среда и водите . През есента на предходната година ОПЕК и редица други водещи производители, в това число Русия, реализираха историческо съглашение да свият предлагането си с 1.8 млн. барела на ден.
„ Договорката на ОПЕК с Русия може да има стеснен краткотраен резултат, само че тя би могла да има някакъв смисъл при цени на петрола доста под 60 $. Сега цената се движи към 60 $ и това е равнището, при което доста американски производители се засилват “, добавя Попов.
В напъните си да поддържа цените картелът на процедура оказва помощ на главния си съперник – шистовите производители в Съединени американски щати. Технологиите им разрешават да са по-рентабилни при по-ниски цени и да завоюват все по-голям пазарен дял.
“ОПЕК към този момент не е толкоз сериозен фактор - добивите на членуващите в него страни сега са едвам една трета от цялото предложение ", изяснява Георги Георгиев, портфолио управител в Karoll. “Все отново с присъединението на Русия, която дружно със Съединени американски щати сега са най-големите производители, една такава сделка оказа поддръжка на цената ”, добавя той.
Според финансовия анализатор Преслав Райков съглашението е пиедестал за цени на равнища над 50 $, и е помогнало за покачването им до близо 65 $ през последния месец. „ От друга страна, опцията за нова агресия на шистовите производители в Съединени американски щати слага предел на растежа в цената “, отбелязва Райков.
Скоростта има значение
Транспортът и до през днешния ден е основен консуматор на нефт, само че в светлината на прожекторите попадат електрическите автомобили, а прогнозите за тяхното развиване са разнопосочни. МАЕ чака броят на колите към 2040 да се удвои, само че те ще бъдат енергийно по-ефективни. По това време по пътищата ще има към 280 млн. електрическия автомобил, което ще бъде към 15% от международния автопарк.
В редица страни се следят целенасочени политики за поощряване потреблението на електрически автомобили: Китай вкарва наложителни минимални квоти, Европейският съюз готви тежки регулации за потреблението на мотори с вътрешно горене, страни като Англия и Франция приказват за цялостната им възбрана.
„ Противно на упованията, автомобилният пазар и всеобщото нахлуване на електрически автомобили нямат нужния размер, с цел да окажат основен напън върху петролната промишленост “, твърди Райков. „ Дори държавните управления да забранят напълно потреблението на мотори с вътрешно горене, главното ползване на нефт идва от индустриалния превоз - мореплаване и въздухоплаване, а не от персоналния “.
Транспортният бранш употребява към 40-45% от петрола в развитите стопански системи, припомня Георги Георгиев. Но е несъмнено, че този дял ще продължи да пада с напредването на технологиите и все по-сериозното нахлуване на електрическите автомобили. „ Това ще оказва натурален напън върху цената, само че евентуално този развой ще протече гладко “, предвижда портфолио мениджърът.
Според Юлиан Попов обаче електрификацията на автомобилите се подценява. „ Твърде евентуално е до 5-10 години да забележим внезапно прекосяване към електрически автомобили и плъг-ин хибриди. От този миг нататък само старите коли, които имат живот към 15 години, ще се движат с бензин или дизел. Градският превоз също ще се електрифицира и газифицира поради растящата сензитивност към замърсяването на въздуха. Това може да стане с темпове, сходни или даже по-бързи от тези на автомобилния превоз. Голяма част от товарния превоз ще се газифицира, а част ще се електрифицира. Всичко това ще докара до сериозен спад в потреблението на петролни артикули за пътния превоз “, чака някогашният екологичен министър.
Изваждането на петрола от авиацията и корабоплаването ще е доста по-труден развой, признава Попов, само че за сметка на това в идващите едно-две десетилетия той ще престане да се употребява за генерация на електричество и за отопление. „ С други думи, през идващите 2-3 десетилетия търсенето на нефт съществено ще намалее. Въпросът обаче е какъв брой ще се свие добивът. Твърде евентуално е петролните компании да не съумеят да плануват внезапните промени, да свият или да усилят вложенията си и това да докара до внезапни качвания на цените или внезапен спад “, добавя още Попов.
Експертите са единомислещи единствено за едно: бъдещето на петрола е нестабилно
„ Прогнозирането с по-дългосрочен небосвод е много несигурна и сензитивна тематика, институции като Международния валутен фонд и Световната банка избират да се придържат към статуквото “, споделя Георги Георгиев.
Всъщност несигурността господства на петролния пазар още от срутва в цените. Всяка седмица се разгласяват разнообразни данни – петролни запаси, нефтени платформи в Съединени американски щати, търсене от Китай и така нататък - които са способни да извърнат настройките за бъдещето на пазара. Все по-често банки и институции ревизират прогнозите си за цените, търсенето и предлагането, и все по-често това изненадва пазарите и връща оптимизма или скептицизма измежду вложителите.
Без подозрение обаче петролният срив акцентира мъчителната нужда от диверсификация на стопанските системи, тежко подвластни от петрола. Тя се демонстрира към този момент с друга мощ: Саудитска Арабия да вземем за пример регистрира бюджетен недостиг от кошмарните 20% от Брутният вътрешен продукт и внезапно сви редица дотации, а Венецуела е на ръба на революция. Именно това би трябвало да е сигнал за останалите, че би трябвало да подхващат стъпки да защитят стопанските системи си и да не разчитат на покачваща се цена на петрола, счита Георги Георгиев. „ Най-големият върховен фонд в света – този на Норвегия, с активи над 1 трлн. $ - има намерение да понижи експозицията си към нефтени и газови компании “, напомня той.
Преслав Райков обръща внимание, че цените на петролните фючърси в 5-годишен проект понижават - т.е. цените в бъдеще са по-ниски от тези сега. Това обезсмисля съхранението на нефт за бъдеща продажба – нещо, което до скоро беше главен фактор за трупането на колосални запаси. „ Интересна е обстановката и на финансовите пазари, като виждаме голям брой на хеджиращи покупко-продажби на доста от шистовите производители, на равнища от към 58-60 $ за барел, кaто това обезпечава постоянни ценови равнища за шистовия бранш през идната година “, разяснява Райков.
За да илюстрира несигурното бъдеще пред петролната промишленост, в края на предходната година The Economist напомни за първата в историята конференция за градско обмисляне. Проведена в Ню Йорк в самия завършек на XIX век, тя била свикана поради наболял проблем - какво да се прави с най-опасния отпаден артикул на транспортния бранш. Тоест с купищата конски фъшкии. След няколко дни пререкания специалистите по този начин и не намерили решение, и се разотишли. По-малко от десетилетие по-късно казусът бил изцяло премахнат от възхода на автомобила - и на петролната промишленост. Днес, когато страхливо предвиждаме нейното бъдеще, можем единствено да спекулираме какви ще са главните грижи на енергийните специалисти след 100 години.
Статията е оповестена в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE , брой 12 / 2017
Виж всички публикации от Радина Колева-->
Но все пак смяната витае във въздуха. МАЕ показва, че няколко фактора ще трансформират образа на световните енергийни системи: растежът на добива на петрол и газ в Съединени американски щати, внезапният спад на разноските при възобновимите енергийни източници, възходящата електрификация и все по-чистият и разнороден енергиен микс в Китай.
„ През идващите 25 години на растящите енергийни потребности на планетата ще отговорят преди всичко ВЕИ и природният газ, защото по-ниските разноски ще трансфорат слънчевата сила в най-евтиния източник на електричество “, предвижда отчетът на организацията.
Изглежда, и петролните колоси към този момент се готвят за бъдеще с по-чиста сила. Те са удвоили броя на придобиванията, вложенията в планове или дялове в рисков капитал през 2016 година (до 44, при 21 през 2015 г.). Данните са от изследване на Bloomberg New Energy Finance от края на октомври.
През последните 15 години тези корпорации похарчиха 6.2 милиарда $ за за дялове в компании за чиста сила. Секторът на чистата сила е привлякъл близо 290 милиарда $ през 2016 - внушителна сума, само че към момента оскъдна на фона на вложенията в нефт.
Какво е бъдещето на петролния пазар? Залез ли виждаме на хоризонта или краткотрайно заоблачаване? Трудно е да се отговори при толкоз незнайни: напъните на ОПЕК и Русия да балансират пазара, развиването на електрическите автомобили, както и непредвидимата политика на Доналд Тръмп най-много към климата.
Краят на господството на ОПЕК
„ Времето, когато ОПЕК можеше да диктува пазара, дефинитивно е завършило “, казва Юлиан Попов , бивш министър на околната среда и водите . През есента на предходната година ОПЕК и редица други водещи производители, в това число Русия, реализираха историческо съглашение да свият предлагането си с 1.8 млн. барела на ден.
„ Договорката на ОПЕК с Русия може да има стеснен краткотраен резултат, само че тя би могла да има някакъв смисъл при цени на петрола доста под 60 $. Сега цената се движи към 60 $ и това е равнището, при което доста американски производители се засилват “, добавя Попов.
В напъните си да поддържа цените картелът на процедура оказва помощ на главния си съперник – шистовите производители в Съединени американски щати. Технологиите им разрешават да са по-рентабилни при по-ниски цени и да завоюват все по-голям пазарен дял.
“ОПЕК към този момент не е толкоз сериозен фактор - добивите на членуващите в него страни сега са едвам една трета от цялото предложение ", изяснява Георги Георгиев, портфолио управител в Karoll. “Все отново с присъединението на Русия, която дружно със Съединени американски щати сега са най-големите производители, една такава сделка оказа поддръжка на цената ”, добавя той.
Според финансовия анализатор Преслав Райков съглашението е пиедестал за цени на равнища над 50 $, и е помогнало за покачването им до близо 65 $ през последния месец. „ От друга страна, опцията за нова агресия на шистовите производители в Съединени американски щати слага предел на растежа в цената “, отбелязва Райков.
Скоростта има значение
Транспортът и до през днешния ден е основен консуматор на нефт, само че в светлината на прожекторите попадат електрическите автомобили, а прогнозите за тяхното развиване са разнопосочни. МАЕ чака броят на колите към 2040 да се удвои, само че те ще бъдат енергийно по-ефективни. По това време по пътищата ще има към 280 млн. електрическия автомобил, което ще бъде към 15% от международния автопарк.
В редица страни се следят целенасочени политики за поощряване потреблението на електрически автомобили: Китай вкарва наложителни минимални квоти, Европейският съюз готви тежки регулации за потреблението на мотори с вътрешно горене, страни като Англия и Франция приказват за цялостната им възбрана.
„ Противно на упованията, автомобилният пазар и всеобщото нахлуване на електрически автомобили нямат нужния размер, с цел да окажат основен напън върху петролната промишленост “, твърди Райков. „ Дори държавните управления да забранят напълно потреблението на мотори с вътрешно горене, главното ползване на нефт идва от индустриалния превоз - мореплаване и въздухоплаване, а не от персоналния “.
Транспортният бранш употребява към 40-45% от петрола в развитите стопански системи, припомня Георги Георгиев. Но е несъмнено, че този дял ще продължи да пада с напредването на технологиите и все по-сериозното нахлуване на електрическите автомобили. „ Това ще оказва натурален напън върху цената, само че евентуално този развой ще протече гладко “, предвижда портфолио мениджърът.
Според Юлиан Попов обаче електрификацията на автомобилите се подценява. „ Твърде евентуално е до 5-10 години да забележим внезапно прекосяване към електрически автомобили и плъг-ин хибриди. От този миг нататък само старите коли, които имат живот към 15 години, ще се движат с бензин или дизел. Градският превоз също ще се електрифицира и газифицира поради растящата сензитивност към замърсяването на въздуха. Това може да стане с темпове, сходни или даже по-бързи от тези на автомобилния превоз. Голяма част от товарния превоз ще се газифицира, а част ще се електрифицира. Всичко това ще докара до сериозен спад в потреблението на петролни артикули за пътния превоз “, чака някогашният екологичен министър.
Изваждането на петрола от авиацията и корабоплаването ще е доста по-труден развой, признава Попов, само че за сметка на това в идващите едно-две десетилетия той ще престане да се употребява за генерация на електричество и за отопление. „ С други думи, през идващите 2-3 десетилетия търсенето на нефт съществено ще намалее. Въпросът обаче е какъв брой ще се свие добивът. Твърде евентуално е петролните компании да не съумеят да плануват внезапните промени, да свият или да усилят вложенията си и това да докара до внезапни качвания на цените или внезапен спад “, добавя още Попов.
Експертите са единомислещи единствено за едно: бъдещето на петрола е нестабилно
„ Прогнозирането с по-дългосрочен небосвод е много несигурна и сензитивна тематика, институции като Международния валутен фонд и Световната банка избират да се придържат към статуквото “, споделя Георги Георгиев.
Всъщност несигурността господства на петролния пазар още от срутва в цените. Всяка седмица се разгласяват разнообразни данни – петролни запаси, нефтени платформи в Съединени американски щати, търсене от Китай и така нататък - които са способни да извърнат настройките за бъдещето на пазара. Все по-често банки и институции ревизират прогнозите си за цените, търсенето и предлагането, и все по-често това изненадва пазарите и връща оптимизма или скептицизма измежду вложителите.
Без подозрение обаче петролният срив акцентира мъчителната нужда от диверсификация на стопанските системи, тежко подвластни от петрола. Тя се демонстрира към този момент с друга мощ: Саудитска Арабия да вземем за пример регистрира бюджетен недостиг от кошмарните 20% от Брутният вътрешен продукт и внезапно сви редица дотации, а Венецуела е на ръба на революция. Именно това би трябвало да е сигнал за останалите, че би трябвало да подхващат стъпки да защитят стопанските системи си и да не разчитат на покачваща се цена на петрола, счита Георги Георгиев. „ Най-големият върховен фонд в света – този на Норвегия, с активи над 1 трлн. $ - има намерение да понижи експозицията си към нефтени и газови компании “, напомня той.
Преслав Райков обръща внимание, че цените на петролните фючърси в 5-годишен проект понижават - т.е. цените в бъдеще са по-ниски от тези сега. Това обезсмисля съхранението на нефт за бъдеща продажба – нещо, което до скоро беше главен фактор за трупането на колосални запаси. „ Интересна е обстановката и на финансовите пазари, като виждаме голям брой на хеджиращи покупко-продажби на доста от шистовите производители, на равнища от към 58-60 $ за барел, кaто това обезпечава постоянни ценови равнища за шистовия бранш през идната година “, разяснява Райков.
За да илюстрира несигурното бъдеще пред петролната промишленост, в края на предходната година The Economist напомни за първата в историята конференция за градско обмисляне. Проведена в Ню Йорк в самия завършек на XIX век, тя била свикана поради наболял проблем - какво да се прави с най-опасния отпаден артикул на транспортния бранш. Тоест с купищата конски фъшкии. След няколко дни пререкания специалистите по този начин и не намерили решение, и се разотишли. По-малко от десетилетие по-късно казусът бил изцяло премахнат от възхода на автомобила - и на петролната промишленост. Днес, когато страхливо предвиждаме нейното бъдеще, можем единствено да спекулираме какви ще са главните грижи на енергийните специалисти след 100 години.
Статията е оповестена в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE , брой 12 / 2017
Виж всички публикации от Радина Колева-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ